Преди време преведох от руски част от негова автобиография. Искам да я споделя с вас. Надявам се да ви хареса.
ШАХРУКХ КХАН
Роден на 2 ноември 1965 г.
Женен за Гори Чубер
Син Ариан р.13.11.1997 и дъщеря Сухана р.23.05.2000
Баща - Тадж Кхан, починал през 1981 г. от рак
Майка - Фатима, починала през 1991 г.
Сестра -Шехназ Лаарукх
АВТОБИОГРАФИЯ
Майка ми е родена и възпитана в Хайдарабад.Тя беше силна и
красива жена.Баща ми също беше необичайно красив. Аз не
смятам себе си за красавец, но те бяха необичайно красиви
хора.Срещнали се при странни обстоятелства. Майка ми, ранена
при автомобилна катастрофа се нуждаела от преливане на кръв.
В това време баща ми се оказал в болницата и и дарил от своя-
та кръв. Някъде по време на този процес те се влюбили.И неза-
висимо че баща ми бил с 11 години по-голям от нея, семейство-
то и се съгласило с този брак, защото баща ми практически и
спасил живота.При възпитаването на сестра ми Шеназ и мене,
родителите ми никога не са правили разлика, независимо че аз
мисля, че тя им беше по-близка, защото е по-голяма от мене с
6 години.Аз съм роден по времето, когато в семейството ми са
започнали финансовите затруднения.Но аз не помня някакви осо-
бени материални проблеми. Баща ми беше главен инженер, а май-
ка ми работеше в социалните служби.Майка ми е учила в Оксфорд
и е била между първите жени мюсюлманки, които са постигнали
сериозни успехи.Тя е работила като изпълнителен съдия и се е
занимавала с малолетни престъпници.Аз не бях упорито дете,
но ако исках нещо много силно, непременно го постигах.
Моите родители ми позволяваха да се занимавам със собствените
си дела и единственото, което искаха е да се уча добре, което
всъщност аз и правех.
Ако се случеше да се сбия с някое дете, баща ми винаги насто-
яваше да се справям с последствията самостоятелно, включител-
но и с бащата на детето. Разбирах, че родителите ми не се
държаха като началници, а като приятели с нас.
Често подражавах на Мумтаз и на други известни личности.
Същото правя и сега и представете си даже добре ми плащат за
това.
Бидейки активен човек мама често взимаше инициативата в свои
ръце.
Когато баща ми заболя от рак ние загубихме всичко, което
имахме.Лечението беше много скъпо, а бизнеса ни не вървеше
добре.В това време майка ми работеше денонощно и някак си
успяваше да намери пари. След смъртта на баща ми, майка ми
възстанови неговия бизнес и го управляваше сама, при това
доста умело.От нея съм наследил любовта към работата и
работохолизма.
Когато постъпих в института и казах, че искам автомобил,
на следващия ден колата че чакаше на улицата.
Мама никога не ме е заставяла да правя каквото и да е и да
участвам в семейния бизнес.Когато и казах, че искам да се
снимам в киното, тя не се опита да ме спре.
В училище не ми се удаваше изучаването на хинди и винаги
получавах 0 от възможно 10.И майка ми ми каза, че ако получа
10 ще ме заведе на кино.Помня първия филма, на който ме
заведе беше «Joshilaa» с Дев Ананд.
Мисля, че съм наследил чувството си за хумор и уважителното
отношение към жените от баща си.Помня, че когато разбих
нечия пощенска кутия дойде една индийска лейди да се оплаква
на баща ми. "Вашият син безпокои дъщеря ми" Той я погледна
и каза: "Ако тя е толкова симпатична колкото вас, и аз съм
толкова млад колкото сина ми, сигурно и аз ще направя същото.
Тя започна да се смее.Той и каза всичко това толкова мило и
приятно.Баща ми се отнасяше много почтително към жените, за-
щото той имаше по-голяма сестра и майка, с която беше много
близък духовно.Той ме учеше, че трябва да бъдеш нежен с
жените.Когато баща ми почина аз не плаках, но се почувствах
измамен, без да вземам предвид това, че ме беше подготвил за
смъртта си.А смъртта на майка ми ме накара да проумея, че
нищо не е вечно. Тогава много плаках.Мама почина в ръцете ми
и това е най-болезнения момент в моя живот.Тя уж оздравя и
изведнъж внезапно почина.Получи натравяне на кръвта.За първи
път се молих на бог, когато тя умираше.Дотогава не се бях
молил - ние бяхме такова мюсюлманско семейство.Никой не ни
задължаваше да се молим.Това беше моята първа истинска
молитва, но въпреки това мама умря.Тя е възпитала основните
ценности в моя живот.Например никога не намалявай разходите,
увеличавай доходите.По тази причина съм и толкова разточите-
лен.Или пък, ако поискаш от някого пари на заем и той ти каже
да отидеш на другия ден, повече не го питай.Ето защо аз не
се докоснах до парите на майка ми, защото знаех че тя няма да
одобри това.Когато заминах за Бомбай взех само телевизора,
който ми беше подарила.Не взех нищо друго, защото щом тя
лично не ми е дала тези вещи, значи те не са ми нужни.И тя
ще бъде щастлива, ако не ги взема, а вместо това си заработя
всичко сам.
Нито тя нито баща ми някога са ме били.Те бяха много добри и
нежни хора.Мама се държеше като истински приятел,когато и
казах, че искам да се оженя за Гори, тя даже не ми попита
дали е мюсюлманка или хиндуистка.Моята майка ми е дала моята
философия в живота.Тя ме учеше, че нищо не е постоянно, даже
и ти самия.Така че трябва да се наслаждаваме на това, което
имаме в момента, защото то може да ни бъде взето в следващия.
Всичко е преходно.Ето защо аз съм толкова безгрижен.Целия
смисъл е в това, че щом е могло тя да ми бъде отнета и всичко
останало може да ми бъде отнето.Щом мога да живея без мама,
значи мога да живея и без слава, пари и какво ли не още.Аз
вярвам че тя ме гледа отгоре и ми помага, иначе не бих пос-
тигнал всичко това, което имам.Тя е мой представител пред
Бог, защото не е имало нещо на този свят, което да съм поискал
и да не съм получил.Аз не искам нищо за себе си, защото тя
не би го одобрила.Но всеки път когато се моля за някой беден,
болен или тъжен, аз отправям молбите си към моята майка там
горе и съм уверен, че тя ще направи нещо.
Индекс 
Заглавие: Автобиография 
Нед Фев 10, 2008 3:35 pm
