Интервю с Шахрукх Кхан след приключване на снимките на Kabhi

Интервю с Шахрукх Кхан след приключване на снимките на Kabhi Alvida Na Kehna

В този момент Шахрукх Кхан е една от най-големите комети на небосклона на шоу бизнеса. Неговите филми са спечелили в Индия десетки милиарди. Всичко до което се докосне се превръща в платина. Тези, с които не работи се превръщат в губещи. Неотдавна достатъчно глупавия Рам Гопал Варма направи заявление в таблоидите чрез подкупени журналисти. Съвършено очевидно е, че като изгубиш нещо хубаво ставаш зъл, нали господин Варма?
Той е като духа от бутилката. Отваряш капачката и излиза. И пораства до размерите на статуя и става по-голям от живота. Във всеки определен момент от време той е необичаен актьор. Журналистите от Femina виждат човека, който издига жената до небето, авторите от Economic Times обръщат най-голямо внимание на езика на цифрите, а новинар от Filmfare пише за всяка постъпка на Шахрукх Кхан. Всеки, който вземе интервю от него остава с впечатлението, че е открил нещо ново. Всички се прибират щастливи, че са научили повече от останалите.
Тези, които не го обичат го наричат губещ, интригант, Макиавели и прочие. Но за 12те години през, които съм наблюдавала работата на актьорите, все още съм убедена, че на ШРК не са му поникнали все още и млечните зъби. Виждала съм другите в действие и мога да ви уверя, че след три години в професията звездите могат да постъпват като Распутин!
Но да не се отвличаме повече. Пред нас е Шахрукх Кхан – актьора. Бил той Радж Малхотра от Dilwale Dulhania Le Jayenge или Дев Саран от готовия за излизане по екраните Kabhi Alvida Naa Kehna, той обръща гръб на ненужните злословия. Смеe се, ридае и се занимава с любов, така както немного могат да го правят. Той ни кара да вярваме, че хора със сърдечна недостатъчност са способни да пробягат за минути целия Ню Йорк. Убеждава ни в това, че е способен да занесе светлина в село, където никога не е имало електричество.Способен е да убеди жената да се отбие от пътя си и ако тя се свържи с него, той отнема почвата изпод нозете и. Не се свързвайте с джинове. В този момент непрекъснато лети от Индия до Малайзия и обратно. Не след дълго ще тръгне за Лондон, където ще си почине един месец. С цялата му натоварена програма успявам да го хвана за 20 минутен разговор.
Миналата година вие толкова пътувахте, че могат да ви нарекат емигрант.
- Не, аз не съм емигрант. Просто съм презокеански актьор. Там всичките ми филми имат успех. Но шегата настрана, толкова много пътувах за Kabhi Alvida Naa Kehna и шоуто, че казах на Каран, че ако следващия му филм се снима в Америка или Лондон аз няма да участвам в него.
Поправете ме ако греша, но KANK излиза извън обичайния набор от емоции във филмите на Каран Джохар. Съвсем не е толкова “сладък”.
- Не знам дали е правилно да се наричат филмите на Каран “сладки”. Неговите филми винаги са за човешките емоции, а емоциите не са бонбони. Може би е затова, че снима така, че се получава филм за истинския живот. “Сладък” в Боливуд звучи унизително.
Сериозен филм за извърнбрачни връзки – това не е територия на Каран Джохар. Говорят, че за написване на сценария такива филми като Silsila са изиграли голяма роля.
- Мисля, че KANK е смел филм. Не като филмите за гангстери или проститутки. Не и като Silsila и Kabhi Kabhie. Това е нов връх за Каран като режисьор. Филма показва нова зрялост. Мисля, че по филма се чувства, че е станал по-отговорен в някои отношения. Може би е просто за това, че след смъртта на баща си той стана глава на семейството. Но тази отговорност се вижда и в KANK. Ако снимахме филма с бюджет от 40 милиона рупии, то бихте казали “нормален филм”, на тъй като е високо бюджетен и сниман с голям размах всички казват, че е “по-голям от живота”. Ние приемаме това напълно спокойно.
Вие съгласен ли сте с морала на филма? Особено когато става дума за изневяра?
- Това е филм за несъвършени хора. Обикновено героите се представят в двете крайности, или съвършено добродетелни, или в абсолютно черни краски. Но моят герой Дев Саран е насъвършен, има много недостатъци. Той е човек. Поколението на сина ми, изобщо младото поколение ще го възприемат по начин различен от този, по който ще го възприемат по-възрастните.
Докато работехте над филма не ви ли липсваше Каджол?
- Що за таблоиден въпрос ми задавате? Защо не запитате Каджол дали съм и липсвал в Fanaa? Вярно е, че като приятел ми липсва.
Добре, а как работите с Рани и Прити? С тях имате и други съвместни филми.
- Може думите ми да прозвучат покровителствено, но аз се гордея и с двете. Рани като актриса просто разцъфтя. Например в Chalte Chalte. Мисля, че с KANK достигна нови върхове. Погледнете Прити – тя изглежда толкова красива. Свикнал съм да работя с Рани и Прити. Винаги когато отивам на снимки си мечтая да работя с тях двете.
Какво мислите за Fanaa и Нармад? Не ви ли се струва, че политиката може да погуби творчеството?
- Вместо да се въвличаме в политически дискусии ще ви кажа, че отдавна не съм бил в страната и не знам какво става в момента. Но когато гледам телевизия чувствам някакво безпокойство. Всичко, което мога да кажа е , че живеем в демократична страна. И актьорите не трябва да се преследват за личните им убеждения. Какво общо има личната идеология на актьора със съдбата на филма. Можете да сте съгласни или несъгласни с моята гледна точка, но защо забранявате филма ми. Следвайки тази логика правителството трябва да осъди и всичко добро, което правим в личния си живот. Аз се занимавам с благотворителност, като доброволно участвам в няколко програми, Прити Зинта се бори за чистотата на Мумбай. Но нима виждайки добрата и работа, за филмите и се издават сертификати за освобождаване от налози. Нима някой дотира с пари моите филми. Кино актьорите работят за развлекателния бизнес. Ние свързваме хората, а не сме тук да причиняваме безпорядък. Ако някой се радва на възможността да забранява филмите ни, нека да е така. Нямам намерение да се боря с тях. Тези, които харесват филмите ми ще си купят ДВД и ще ги гледат. Защо личния избор и стила на живот на актьорите да оказва влияние върху съдбата на филма? Ние не сме въплъщение на ценностната система на страната. Болшинството от нас не се стремят към политиката. За нас няма да гласуват повече, отколкото за другите. Ние сме просто обикновени хора със своите недостатъци. Не ни обличайте с измислени добродетели. По мое мнение света е създаден за всякакви хора и трябва само да се научим да се уважаваме.
Мило. Тогава какво става с войната между вас и семейство Баччан?
- Този въпрос е съвършено безумие. Бих искал да кажа, че отговаряйки на този въпрос се чувствам някак си малък. Амитаб Баччан е личността, на която подражавахме като тинейджъри. Аз към копирал прическата му, използвал съм същия парфюм като него, а сега ме въвличат във война против Амита-джи. Какво мога да кажа за всичко това. Това за мен е чест. От момента, в който дойдох в киното все с някого ме сравняват – с Аамир, с Салман, с Акшай Кумар и защо за бога? А даже и с Ритик Рошан и Абишек Баччан. Те са ми приятели, посещават дома ми. Отначало много се дразнех от подобни слухове. С Амита-джи всяка вечер след снимките на KANK в Ню-Йорк стояхме с часове и разговаряхме. Когато Абишек замина на сватба в Индия за три дни, ми беше скучно без него. Винаги когато говоря за това чувствам дискомфорт. KANK ще се запомни, защото и Амитаб и Абишек прибавиха към него своята неподражаема енигма.
Неотдавна Рам Гопал Варма направи по ваш адрес някои неприятни изказвания. Той каза, че да работи с вас е все едно да се върне в училище.
- Аз действително не мога да коментирам изказванията на Рам Гопал Варма за мен. Всичко, което мога да кажа е , че аз не поръчвам на авторите на сценарии да пишат за мен. Не поръчвам и на режисьорите да снимат филми с мен. И изобщо това училище ли е или колеж? Той ми е предлагал роли в няколко от филмите си и постоянно ми говори, че в семейството му са големи мои фенове. Че дъщеря му непрекъснато питала кога ще работи с мен и ще създадем супер хит. Редовно идва у дома и ми показва заснети материали. Аз постоянно получавам по 12-13 предложения, от които избирам 2-3. Може да прозвучи снисходително, но останалите 10 филма предпочитам да отстъпя на някой друг и е възможно най-добрия сценарий на Рам да попадне в тези 10. Много добре помня SMS-а, който получих от него: “Ние ще разкажем друга история някой друг път”. Навярно да играеш различни роли, да общуваш с различни хора и винаги да бъдеш различен е някакъв вид шизофрения. В началото на своята кариера чух от Махеш Бхат интересна мисъл: той ми каза, че съм шизофреник. Да, вероятно съм различен с различните хора. Джавед Актар ми казва, че съм с раздвоена личност – Шахрукх Кхан 1 и Шахрукх Кхан 2 и когато звъни у дома пита Гори – някой от двамата в къщи ли е. Аз винаги сам на себе си противореча. Когато гледам някой филм Каран също пита Гори дали някой от двамата е харесал филма, а Гори отговаря: Шахрукх 1 не го хареса, а Шахрукх 2 го хареса. Ако трябва да бъда честен играя по всяко време освен когато съм с децата си.
А изпитвате ли необходимост всеки ваш филм да е хит?
- Честно – не. Само в случаите когато децата ми искат да видят моята игра. Веднъж споменах на Ариан, че съм имал няколко провала и той беше в шок. Просто не можеше да повярва, че баща му може да се провали. Той смята, че аз не мога да сгреша никъде. Беше искрено огорчен, че Пахели не получи Оскар защото е убеден, че Пахели е по-добър от Кинг Конг. Опитвам се да го възпитавам, че човек трябва свирепо да се бори, за да постигне целите си. Постоянно моля Гори да му обясни, че не съм Супермен. Неотдавна му забраних да си показва ръката от прозореца на колата когато пътуваме. Казах му, че съм слушал внимателно всичко, което ми е говорил, а сега той трябва да ме слуша. А той отговори: Не, не ме слушаш. Ти не спечели заради мен Оскар. Това просто ме убива. Ако не мога да оправдая очакванията на Ариан, това ме убива. Останалото всичко е наред.
Вие както преди обичате да играете, така ли е?
- За мен актьорството е духовно. Все едно да се съединя с бог. По тази причина когато играя добре за мен е като добра молитва. Мисля, че ако прекарвам повече време с децата ще върна невинността в играта си. Това също ми помага да работя и общувам с младото поколение. 25 годишните младежи на снимачната площадка на Дон са били 10-15 годишни по времето на DDLJ и Kuch Kuch. На снимките те говорят с мен като с равен и аз разбирам, че трябва да вървим в крак с това младо, но смело поколение. Те имат повече интересни идеи и в стремежа си към по-добър свят са по-уравновесени. Като родител може да се паникьосвам и да мисля, че никого не уважават. Но знам, че са добри деца и добри професионалисти. Длъжен съм без снисхождение да говоря на техния език и да разбирам какво се опитват да направят.
Заключителните думи на Шахрукх Кхан към новото поколение.
- Странно се върти колелото. Преди 16 години, когато пристигнах ме считаха за високомерен, рязък и неуважителен. Убеден съм, че Яш-джи (Чопра), Субхаш-джи (Гаи) и Сародж-джи (Кхан) ме считаха за такъв. И извенъж пред очите ми се появява ново поколение готово с щурм да превземе света и да отстоява идеите си. Гледам на тях като на по-млада моя версия. Така, че нямам никакво шансове. Искам да бъда част от този нов свят и ако не мога да се приспособя, просто ще ме изхвърлят.

Напълно подкрепям думите на Шахрукх Кхан, че индийското кино е най-доброто. Завладяващи истории, невероятни актьори, незабравима музика и текстове.

Ама защо винаги е толкова сериозен?
Имам чувството че слушам някакъв учител по философия, вярно е че на неговата възраст
трябва да е по сдържан но не може ли поне малко да се шегува...

Е, това за неговата възраст прозвуча като че е на 100 години.Той може да се държи и много шегувито, но когато става въпрос за сериозни неща, за работа и т.н, тогава Шах е истински професионалист.

Ау, нямах впредвид че е на 100 години ама не е и много млад...абе както и да се държи, все си го обичам, обожавам и винаги ще искам да се омъжа за него, сладкото ми Кралче!