Берлинале 2008 – старт с пронизващ китарен риф Такова стремително и въодушевяващо начало на фестивала, както тази
година не се помни отдавна. Директорът на Берлинале Дитер Кослик вече е
обект на всеобщо преклонениеза идеята да свърже гала-церемонията на откриването със световна премиера на документацията на Мартин Скорсезе
Shine a Light.
Така
той си осигури дефиле по червения килим на главните герои на филма –
легендарната четворка - Мик Джагър, Кийт Ричардс, Рон Ууд и Чарли Уотс
и безпрецедентно внимание на медии, гости и берлинчани.
Но електризиращият ефект на
Shine a Light далеч не се изчерпва само с церемониалното присъствие на блестящите звезди на Ролинг стоунс, необичайни и нужни гости за все още търсещата своята идентичност, страдаща от комплекси за малоценност и лутаща се между противоречиви крайности германска столица.
Не, този – без колебание – шедьовър на Скорсезе вдигна много високо филмовата летва още в началото на конкурсната програма. Той зададе
тона на така желания и търсен оптимален баланс между високото
кинематографично и артистично майсторство и зрелищната атрактивност,
към които се стреми всеки фестивал.
Shine a Light е музикален
видеодокумент на два концерта на Ролинг стоунс в Ню Йоркския театър
Бийкън през 2006 г. Мартин Скорсезе вече е вписан в киноисторията като
автор на считанатаза най-добра музикална документация на всички времена
The Last Waltz за финалния концерт на легендарната група от 70-те години The Band.
В съпоставянето с
Последния валснай-убедително се откроява развитието на Скорсезе като режисьор, могат
да се търсят характеристиките и възможностите на епохата, да се усети
непреходността на истинския талант на изпълнителите, без разлика от
музикалните стилове или формата на прическите.
Докато документацията за The Band е заснета просто като илюстрация на готов за изнасяне пред публиката концерт, новият филм е органична част от събитието в театър Бийкън. По концепция той е замислен заедно с концертите и е станал неразривна част от тях.
Първите 15 минути са маркирана хроника на развитието на целия проект – кратки, динамично монтирани клипове създават усещането за
пълна безредица и неорганизирано лутане, в което все още блуждаят Мик
Джегър и партньорите му, безбройният концертен и филмов екип, начело с
«Марти», както всички наричат Скорсезе. От този стряскащ хаос
постепенно израства внушителната фигура на общия артистичен образ –
Концерта, който стартира с взрив от светлина и пронизващите китарни
рифове на Кийт Ричардс.
От тук нататък следват два часа, които нормалното усещане за
време просто не може да регистрира. Прекъсван от кратки архивни
интервюта, от остроумни и смешни епизоди, концертът избухва с
необуздана енергия, която не може да не увлече и най-равнодушния към
стилистиката на Ролинг стоунс зрител.
16 оператори от висша
световна класа, управлявани в движение от Скорсезе ни докосват в
невиждана близост до четиримата герои на сцената. Мик Джегър бразди
екрана иза лата във всички възможни посоки, всеки момент е на границата
на саморазрушението и е без съмнение основният динамичен елемент на
концерта. Кийт Ричардс, сменящ постоянно одеждите е немислима фигура,
сякаш излязла от ателието на абсурден скулптор. Рон Уудс хладнокръвно и
подчертано безстрастно следи от фланга събитията, а Чарли Уотс с пот
на челото малтретира ударните и комично пъшка пред надвисналата над
него камера.
Общата възраст на квартета е над четвърт
хилядолетие, както изчисли тук един колега – едрият план на показваните
в невиждани и неразкрасени детайли, обрулени от всички възможни пороци,
лица го потвърждава убедително. Но сценичният подвиг, енергетичната
експлозия, която те развихрят, опровергават всякакви възрастови сметки.
Впечатлява
преди всичко просто детинската радост, която музиката носи на
четиримата неописуеми музиканти и ентъртейнъри. Тези четири фигури,
които визуално не би могъл да моделира и най-находчивият творец, тези
лица, с абсурдни черти, кратери на порока и на човешките слабости, са
преди всичко живи и абсолютно с в о б о д н и...
Филмът-концерт има за мен една основна тема - темата за
с в о б о д а т а - свободата да бъдеш това, което искаш, да бъдеш
порочен, да бъдеш слаб, да бъдеш силен, талантлив, да магнетизираш
публиката, да се издигаш над нея и да си същевременно неин слуга, да
иронизираш над себе си и над другите - да се саморазрушаваш, да
прелъстяваш и да се покоряваш...
Един филм - тотална антитеза на живота, който ние водехме допреди 18 години.