Любовта и приятелството в нас

Най-красивото сърце

Един ден младо момче стоеше в
центъра на града, хвалейки се, че той има най-красивото сърце в цялата
околност. Събра се голяма тълпа, всички се възхищаваха на сърцето му.То бешеперфектно. Нямаше ни белег, ни пукнатина.Хората единодушно се съгласиха, че той има най-прекрасното сърце, което някога са виждали.Момчето беше много гордо, продължаваше да се хвали.

Изведнъж възрастен мъж се появи и излезе
отпред. „Сърцето ти не е дори и на
половина красиво колкото моето.”- каза той.
Висчки погледнаха към сърцето на стареца,
биещо силно, но цялото в белези. Имаше места, където цели късчета бяха отчупени и заместени с други, които не съвпадаха.На някои места имаше дълбоки рани и зеещи отвори. Хората започнаха да се чудят, как може той да твърди, че сърцето му е по-красиво.Момчето погледна към сърцето на стареца, изсмя се и каза:

„Сигурно се шегуваш.Сравни сърцата
ни...товето е смесица от белези и сълзи, а моето...моето е изящно.”

„Да, твоето изглежда идеално, но всеки белег, който моето сърце има ,
символизира човека, на когото съм дал любовта си. Отчупвам пърченце от сърцето си и му го давам, а често този човек ми дава частица от неговото сърце, която запълва празните места. Но тъй като парченцата не съвпадат, имам пукнатини, които аз много ценя. Те ми няпомнят за любовта, която споделихме. Понякога съм давал парченце от сърцето си, а другият човек не ми е връщал. Това са празните дупки – давайки любов, човек поема риск. Макар че тези цепнатини са болезнени, остават отворени, няпомнайки ми за любовта, която съм имал към тези хора. И се надявам, че един ден те ще ми върнат парченцата, които чакам.
Сега виждаш ли какво е истинска красота?”

Момчето стоеше мълчаливо, със сълзи стичащи
се по бузите му. То отиде до възрастния мъж, взе в ръце младото си, красиво и
перфектно сърце и отчупи едно парченце. С треперчщи ръце го подаде на стареца. Той го прие и също отчупи парченце от сърцето си и го сложи на сърцето на момчето. То се помести, но не идеално, затова останаха цепнатиини. Момчето погледна към сърцето си, което вече не беше толкова изящно, но по-прекрасно от всякога, откакто любовта на мъжа се вля в неговото сърце.
Те се прегърнаха и ръка за ръка поеха по пътя на живота.

Гост

Много красиво.Напомни ми за миг на Оскар Уайлд...Отдавна не бях чела, признавам си...Още веднъж благодаря, че го сподели с I love you

нас.