Интервю на ШахРукх Кхан пред CNN

Докато растеше в Делхи,мечтал ли си някога да бъдеш звездата, която си днес?

Не никога не съм мислил,че ще бъда кино звезда.Бях дебютант в театъра, но по онова време се
вълнувах от много неща.Спорта, аз участвах във всеки един.Обичах да съм зает с
нещо.И театърът беше само една малка част от нещата, които вършех.Играех полу- професионално в Делхи, тогава започна да се снимам в телевизията поех по големия път.По едно време канеха всеки актьор в телевизията.И аз станах популярен благодарение на нея.Тогава дойдох в Мумбай да се снимам в ТВ серии, но все още нямах идея, че ще продължа в
индийското кино.Не мислех, че съм достатъчно добър за това.И все още не го
мисля.Така че, аз дойдох тук да снимам за една година.Родителите ми починаха
рано и в Делхи ми беше тъжно.Затова си казах, Ок, ела тук за година, за да се
пробваш на сцената.Може би щях да се забавлявам и да изляза от депресията ,
причинена от смъртта на родителите ми.Но след тази година просто не можех да се
върна.Никога не съм мислил, че ще стана кино звезда, просто се случи.

Как успя да преминеш от телелвизията в Киното?

Докато снимах тв серии в Мумбай се появиха хора, които
искаха да се снимам в кино филми.Не бях много очарован , но мои приятели от
телелвизията ме убедиха.Казаха ми:”Трябва да го направиш!”.Аз бях по- склонен
да правя по- сериозни филми в интелектуално отношение, стараех се да влизам в
образите на героите и да чета всичко за актьорството и актьорската игра.Казах
си, че това ще е професията, с която ще се занимавам, че ще правя филми, които
се отличават от множеството.Естествено, не мислех по начина, по който мисля
сега.Аз просто бях в Мумбай, работех с хора, с които се забавлавяхме много и си
казах, ще работя с тях.Това и направих.По пътя, по който вървях, имах
възможност да реализирам филми много различни един от друг.Днес съм наясно, че
съм тук, за да забавлявам хората като актьор.Филмите , които правя са истинско
забавление за индийците.Правенето на интелигентни филми лежи върху, красивата и
силна игра на актьора.Истината е, че е по- тругно да убедиш хората в
нещо.Затова направих и филма „Chak
De India”, който е за включването на индийските жени в спорта.Главната
ми цел беше да не жертвам забавлението, в името на едно послание.Никога не бих
го направил.Но вярвам напълно в силата на киното да забавлява.

Има ли роля, която не би приел?

Когато започнах, нямах какво да губя.Никога не съм искал да
ставам професионален актьор, затова можех да приема роли, от които другите се бояха
или мислеха два пъти, преди да приемат.А аз казвах просто:”Ок, ще го направя.Ако
не се получи се връщам в Делхи.Тук съм само за година.Мислех, че няма да се
занимавам винаги с това.В първия си комерсиален хит” Baazigar”, играя мъж, който убива много хора, включително и Шилпа Шети.Убивам я още в първата половина на филма.
Опитах различни роли.Някои от тях са провал, пълен неуспех,
но аз не се обезкуражавам, защото когато си на екран от 18 години, много хора
започват да те харесват.Обаче се случват две неща.Първо, вече не можеш да ги
изненадаш.Аз не съм гениален актьор, просто има толкова много начини за
изразяване, с които мога да съм различен.И ако няправя нещо радикално , нещо
различно, тогава мога да изненадам хората, които следят филмите ми от самото
начало.Второ, когато си на екран от 18 години, ти заемаш определена част от
сърцата на хората и те ти прощават леките подхлъзвания.Това може и да звучи
странно за западната публика, но в Индия има много здрава , емоционална връзка
с актьорите и актрисите.Не е просто аз да си свърша работата, а хората да идат
в петък да гледат филма ми.Хората просто са емоционално свързани с теб.От
значение е и фактът, че хората започват да те приемат за модел и трябва да се
съобразяваш с изявите си.Например, трябва да се въздържам от пушене на екрана.Аз
пуша в реалния живот, знам, че не е хубаво, но това е филм.Ние не пишем живота,
но правим филмите да приличат на него.И аз трябва да се съобразя с това, че
хората ме възприемат като модел на подражение.Майките често ми казват, че биха
искали децата им да приличат на мен.

Превръщайки се в икона какво се промени в живота ти?Какви
компромиси трябваше да направиш?

Аз съм обикновен човек.Никога не съм се влиял от другите.Не
съм бил надут и не съм позволявал нещо да ми повлияе.Наистина не ме интересува
да Х, У или Z ще се държат по един или друг начин.Ако съм
убеден в нещо, убеждамвам и останалите, но ако не съм убеден в нещо не мога да
убедя и милиони хора...Наистина съм правил жертви, но в реда на нещата.Ако съм
искал да съм далеч от обективите, нямаше да снимам филми.

Като мюсюлманин си истински модел за подражание.Но си и мост
между мюсюлмани и хиндуси.

Исторически погледнато, мюсюлмани и хиндуси винаги са
разглеждани във филмите.Но аз бих искал
да вярвам, че филмовата индустрия е моята Индия.Колкото и далеч да са една от
друга културите, когато работим заедно, смеем се и плачем заедно, тогава сме
едно цяло.Няма разлика между хората.Не мисля, че фактът че съм мюсюлманин ми е дал преимущество да бъда звезда или да не бъда.Не мисля , че трябва да отправя специално послание като мюсюлманин към индийския народ.Факт е, че работя тук , без значения каква е религията ми, това е важното.Когато казвам индиец, аз не дела мюсюлмани, християни и индуси,всики ние сме лицето на Индия пред света.Вярно, е че има размирици и религиозни различия, но това не е всичко в Индия.

Казваш, че се гордееш с Индия.Да погледнем дена на
Независимостта(15.08 ).Баща ти е бил активист за свобода.Какви чувства извиква
това в теб?

Фантастични!Баща ми е бил борец за свобода и аз съм много
горд от това.Не знам с какви проблеми се е сблъсквал, нито хората около него,
но те са били онези, които са се жертвали за страната.Всеки иска да остави
добро име на децата си, заедно с добро образование.И за мен баща ми е човек,
който е работил много,дал ми е много и аз се чувствам специален, от това , че
съм негов син.

Съпругата ти е индус, ти си мюсюлманин.Децата ви са част и
от двете култури.Мислиш ли, че това е
лицето на нова Индия?

Надявам се това да е така, защото аз не правя разлика между
комбинацията от религии на техните родители.Мисля, че идеята за Модерна Индия е
именно в това подобни мисли да не минават вече през умовете ни.

Съвместими ли са хинду/ислямските бракове днес?

Мисля, че няма нищо специално в тях.Хората постоянно се
женят за такива от други религии и това не ги прави по- нещастни или по-
различни.

Защо индийците са толкова луди по киното?

Както казах, причината е съвсем проста.Това е единственото
забавление, което имаме.Индийското кино е толкова простичко.Какво е моето
желание?Искам да срещна момичето на мечтите си.Искам да се оженя за нея.танцуваме
заедно сред зелени полета.Имаме деца и се установяваме.Ако нещата вървят добре,
аз бих искал да имам Хюндай, например.Това е съвсем обикновено желание.Аз не
мечтая да спася света от метеор, Мечтите ми също са простички.Реалността и
желанията ми са простички.И най- голямата ми мечта е да се влюбя и да съм щастлив.И
такава е реалността ни,затова мисля, че това е красив начин да правиш филми и
затова хората искат и още, и още.

Какви са твоите надежди за бъдещето?

Никога не правя планове за бъдещето.Правя това, което ми се
върши днес.Снимам каквото ми се снима днес.Никога не определям как ще изглежда
бъдещето ми.Може би ще дойде ден когато хората ще са уморени от мен- те са ме
виждали с нови прически, с нови бради...Когато този ден дойде, ще започна да
режисирам филми.Вече съм и продуцент.Но все още продължавам да обичам
актьорската игра.Забавлявам се пред кино камерата.Хората казват, че тя ме
обича.И на мен ми харесва.Все още се забавлявам от същите неща, както когато
бях млад.И наистина съм щастлив, че този свят- киното, Мумбай, Индия, не ми
отне нищо, не ми отне детето в мен.Щастлив .съм, че тази професия ми позволи да
остана дете в продължение на толкова много години.Искам да благодаря на този
свят, че ми даде толкова хубав живот.Искам да благодаря на публиката.Ако някой
ме помоли да изиграя такава роля, бих го направил.Просто искам публиката да е
щастлива.Обичам да работя за тях.

Твоята биография вече беше публикувана.Какво ще ни кажеш за
това?

Книгата е наречена „Кралят на Боливуд”и е в ярко розова корица.Мисля, че Ану Чопра (Анупам Чопра) е най- добрата.Надявам се, че животът ми да е добро четиво.Отговорих на всеки въпрос, който Ану ми зададе.Тя говори с хората, които ме познават.И пише много добре.Когато се оттегля, ще прочета всички книги написани за мен и ще изгледам всичките си филми.Това са вложения за старините ми.



(забележка:Интервюто е публикувано със съкращения, заради големия му обем, но нито един от въпросите и отговорите не е пропуснат)

Благодаря за превода! Много ми хареса, особено момента,когато обяснява защо индийците са луди по филмите.И се чудя, как Шах може да си помисли, че някой ден ще омръзне на хората?Това е невъзможно!